Популярни публикации

петък, 1 април 2011 г.

Lorem Ipsum

     Lorem ipsumе един от най-често използваните в печатарството безсмислени текстове, служещи да запълват със съдържание онези елементи от графичния дизайн, в които иначе се предполага да стои дълъг свързан текст. На английски такъв вид текст се нарича dummy text или placeholder text, като на български и двата термина могат да се срещнат непреведени.
Текстът Lorem ipsum е безсмислен, но визуално много прилича на истински, заради разпределението и честотата на срещане на по-къси, средни и дълги думи, разпределението на интервалите и препинателните знаци, както и дължината на изреченията.

      Разнообразието му осигурява, че ако се случи да бъде размножен, за да изпълни предвиденото пространство, да не се получат шарки от сорта на моарето вследствие еднотипно редуване на думи и интервали.  „Налят“ по този начин в графичните блокове Lorem ipsum позволява на окото да се абстрахира от конкретиката на смисления текст, и да се съсредоточи само върху особеностите на използвания шрифт и неговото визуално въздействие.
     Въпреки че текстът не носи никакъв смисъл, той има дълга, петвековна история. Lorem ipsum е стандарт в печатния набор още от началото на 16 век, когато неизвестен печатар взел една шпалта набран текст на латински и размесил буквите. Текстът бил взет от „de Finibus Bonorum et Malorum“ („Крайностите на доброто и злото“), трактат на Цицерон върху теория на етиката. Пасажът „Lorem ipsum…“ е взет от оригиналния пасаж „Neque porro quisquam est qui dolorem ipsum quia dolor sit amet, consectetur, adipisci velit…“, което се превежда като „Няма никой, който да обича болката сама по себе си, да я търси и да иска да я изпитва, просто защото е болка…“йствие върху читателя.
Lorem ipsum

четвъртък, 31 март 2011 г.

Великден

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

   Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън 
Христос Воскресе

   В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (пиливан), ще е най-здрав през годината.